В ДПС не всичко е спокойно. Доган с кризисен пиар
Вчерашното изказване на Ахмед Доган, че желае двама съпредседатели на Движение за права и свободи в случай, че до неотдавна се смяташе, че на „ феномена “ Делян Пеевски мястото му е в забрадка вързано, а и той от месеци се държи като подобен, провокира сериозна доза безредици. Дойдоха и тълкуванията и, както постоянно става с думи на Доган през годините, анализатори откриха в посланията съвсем метафизични равнища и изобщо те бяха признати като оракулски откровения.
Изявлението на почетния и и.д. председател обаче наподобява в действителност най-вече на спешен пиар. Някакъв опит и вълкът да е утолен, и агнето цяло. Или може би и вълкът да е цялостен, и агнето решето.
Доган, на който политическите, а и бизнес инстинктите не могат да бъдат отречени, през тези месеци, в които Пеевски играеше на цялостен работен ден ръководител, представител и генератор на решенията на Движение за права и свободи, очевидно е отчел, че корпулентният (по личните му определение) народен представител, глобен по „ Магнитски “, одиозна фигура със съмнителна известност в и отвън страната, някак не сграбчва достоверния електорат на Движението.
На 26 декември Пеевски се появи на едно от най-натоварените със смисъл места за етническите турци – Тюркян чешма в с. Могиляне, издигната в памет на най-малката жертва на така наречен Възродителен развой, 17-месечното момиченце Тюркян. При това не просто се появи, само че и държа неуместно слово - че схваща болката им, че ги обича и че Движение за права и свободи би трябвало да бъде по-близо до хората. Докато антуражът му от апарата на Движението пляскаше въодушевено като Централен комитет на Българска комунистическа партия на слово на Тодор Живков, тв камерата в репортажа за малко сподели слушателите – стреснати, смълчани, съвсем шокирани. Лицата им крещяха – кой си ти, ти не си един от нас. Да пратиш българин, и то тъкмо този, да приказва на тъкмо това място, освен това да афишира съпричастност с тежки групови травматични преживявания не е напълно съответно, в действителност е напряко цинично. Вярно, че клишето гласи, че достоверният електорат на Движение за права и свободи е порядъчен, добре питомен и правилен на партийната заръка до дъно. И приема каквото му предложат. Но и тук има някаква граница на толерантност.
Скорошно проучване на „ Алфа рисърч “(от началото на декември м. г.) сподели нещо, изглеждащо немислимо до неотдавна. Избирателите на Движението, които нормално са с най-голям % на утвърждение за водачите си, са мощно разколебани във връзка с Пеевски. Доган се употребява с утвърждението на 12% на българските жители, при 60% отрицание. Делян Пеевски - с 6% утвърждение, 70% - отрицание. При Доган, както и при останалите партийни водачи, поддръжката идва главно от вътрешно-партийните среди (61%). Пеевски обаче получава от тях 26% утвърждение против 27% отрицание и 47% неутрални оценки (които напрактика отново могат да се одобряват като отрицание, само че от по-малко смелата част от анкетираните).
За да получи забележим израз това нехаресване, значи, че вътре в партията то е доста по-силно. И колкото и корпоративният интерес да му е благ, Доган не може да пренебрегне тези настроения, тъй като те елементарно могат да минат на последващо равнище в нещо немислимо до неотдавна – неодобрение, протест, разединение.
Пеевски в действителност е мъчно допустим като водач на Движение за права и свободи на толкоз доста равнища. Първото е електоратът на Движението. Следва и Турция, която въпреки всичко не е незначителен фактор и като спонсор на Движение за права и свободи. Българин отпред, без никакъв интерес от поддържане на връзки с Анкара, не е тъкмо най-хубавото решение. Свалянето на Мустафа Карадайъ от власт с изключение на и с цел да се оваканти поста за Пеевски, съгласно много тълкувания, имаше и обръщение към Турция, че Движение за права и свободи не желае несъразмерна непосредственост с нея, тъй като това пречи на „ евроатлантическата “ легенда на партията. Но и свръхдистанцирането също очевидно не е допустим вид.
Още едно равнище – Европа и Съединени американски щати. Как тъкмо с насъбрания дълготраен отрицателен актив, причинителят на едни от най-масовите митинги в новата ни история, олицетворяващият всичко, против което се бори, най-малко на думи, западният свят отива да вземем за пример в Брюксел и се развява като изтъкнат либерал? Той е ходеща имиджова вреда, най-малкото.
Всичко това дава на Доган и добра мотивация да покаже обществено – пред гласоподаватели, пред Анкара, пред Европа, КОЙ командва (поне видимо, дали действително е по този начин е различен въпрос) в Движение за права и свободи. Това е метод и да омекоти извънредно натрапчивото наличие на Пеевски напоследък. Вероятно е някакво отчитане, че манджата стартира леко да се пресолява с този облик на всевластния стопанин, който „ диктува “ какво да се прави на всички равнища и по всички въпроси. „ Феноменът “ публично все по-силно преигра с новия се облик и това също би трябвало да бъде смекчено.
Изборът на съпредседател в лицето на Джевдет Чакъров също е индикативен – правилен и дълготраен кадър на партията, без блестящо наличие, без тежки кавги към името му, европейски изцяло допустим, без лична позиция, без индикации, че може да бъде източник на напрежение или независима воля, без лидерски качества. Но напълно влизащ в облика на харесван от обичайния електорат на Движението политик – той е един от тях. Нещо, което Пеевски, каквото и да направи – да написа позиции, да дърпа конците подмолно, да раздава пари, да им се изяснява в обич, в никакъв случай на никое ниво няма да реализира. Така че Чакъров – с всичките си трофеи и без тях, има идеалните качества да бъде подставено лице, кукла на конци, съвършената марионетка. И олицетворението на опита за балансиране и въздържане за пред публиката на Пеевски.
Електорално Движение за права и свободи – макар тълкования на някои известни социолози, които величаят Доган, че с хода за Пеевски като партиен водач, се пробва да трансформира Движението в общобългарска партия, неетническа партия, демократична, европейска, западна и т. н., не може най-малко към този момент и с тези дейности да бъде променено. Избирателите му са две групи - етнически и правилен електорат, който понижава – поради емиграция и по-малко поради политическа равноправност, и да го кажем по-любезно – материално стумилиран електорат, който обаче няма никаква друга съпричастност към Движение за права и свободи – нито прочувствена, нито етнически обусловена, нито идеологически определена, нито лидерски стимулирана. Движение за права и свободи няма излъчването на „ ние ще ви спасим “, тя няма харизматичност, няма и същински партийно-идеологическа физиономия, която да притегля. Зад либерализма ѝ от „ Алиекспрес “ има само корпоративни ползи,подплатени в действителност с способен и отглеждан партиен уред и съчетани с политическата грандомания на Доган. Неетническа и общобългарска партия с сходен метод Движение за права и свободи може да бъде единствено на равнище партийно управление, там го е постигнала. Никъде другаде, още по-малко с Пеевски водач и сълидер.
В посланието на Доган го има това самопризнание в действителност, въпреки и завоалирано – Чакъров ще радва обичайния електорат, Пеевски ще уголемява неетническата сфера на въздействие на партията, както той си знае – най-много с материално подтикван ромски и различен обществено нуждаещ се електорат в места, които не се считат обичайни за Движение за права и свободи.
Най-вълнуващо, както наподобява, се оказа изречението на Доган за корпоративните ползи в партията – „ Движение за права и свободи е напът да се трансформира в корпоративна, платена, партийна организация ".
Според тълкувания, издържани в духа на пожелателното мислене, това демонстрира, че той желае да противодейства на разширяващото се въздействие на Пеевски, дори е съвсем като оповестяване на война, има разнобой, нещо се случва. Т.е. някак се дистанцира от Пеевски, като му назначава и опция.
Според други е предизвестие към някакви опити за частни предприятия, неодобрени от него, вътре в огромното предприятие ДПС.А думите на Пеевски от 26 декември, че Движението би трябвало да се върне при хората, били част от това говорене. Но даже и това покрай формалното подстрекателство обяснение съдържа признанието, че в партията не всичко е умерено.
Говоренето за корпоративна, платена, партийна организация мъчно може да се одобри като предизвестие към Пеевски, не е ориентирано натам. Може да е ориентирано към някакви евентуално опити за съревнование вътре в Движение за права и свободи, само че не е към Пеевски.
Подхвърляне на добре звучащи изречения въобще е запазен трик на Доган. Вечният лидер се развива във времето, би трябвало да се признае. Отдавна към този момент е скъсал с циничната искреност от времето на раздаването на порции, загърбил е все още и позата на популярен мъдрец от интервала си на „ морфичен резонанс “. Сега се заиграва с евроантлантически дискурс – демократични полезности, клейменето на корпоративна партийна организация. Прави го добре, въпреки и с известна насиленост. Публиката желае това да чуе, леко да я успокои, леко да я напрегне, с цел да търси скрити послания. И го получава.
Какво ще се получи с " двойното " ръководство на Движение за права и свободи - е въпрос на идващите месеци. Доган към този момент желае да премахне или най-малко да ограничи щетите от налагането на Пеевски в партията, което очевидно няма по какъв начин да не се случи. Партията, която е по-скоро корпорация. Ако желаеме да имаме вяра в положителното при започване на 2024 година, може да решим и че това е знак, че Пеевски е стигнал лимита на политическото си развиване и че неговото име и министър председател в едно фрази няма да ги чуваме повече.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Изявлението на почетния и и.д. председател обаче наподобява в действителност най-вече на спешен пиар. Някакъв опит и вълкът да е утолен, и агнето цяло. Или може би и вълкът да е цялостен, и агнето решето.
Доган, на който политическите, а и бизнес инстинктите не могат да бъдат отречени, през тези месеци, в които Пеевски играеше на цялостен работен ден ръководител, представител и генератор на решенията на Движение за права и свободи, очевидно е отчел, че корпулентният (по личните му определение) народен представител, глобен по „ Магнитски “, одиозна фигура със съмнителна известност в и отвън страната, някак не сграбчва достоверния електорат на Движението.
На 26 декември Пеевски се появи на едно от най-натоварените със смисъл места за етническите турци – Тюркян чешма в с. Могиляне, издигната в памет на най-малката жертва на така наречен Възродителен развой, 17-месечното момиченце Тюркян. При това не просто се появи, само че и държа неуместно слово - че схваща болката им, че ги обича и че Движение за права и свободи би трябвало да бъде по-близо до хората. Докато антуражът му от апарата на Движението пляскаше въодушевено като Централен комитет на Българска комунистическа партия на слово на Тодор Живков, тв камерата в репортажа за малко сподели слушателите – стреснати, смълчани, съвсем шокирани. Лицата им крещяха – кой си ти, ти не си един от нас. Да пратиш българин, и то тъкмо този, да приказва на тъкмо това място, освен това да афишира съпричастност с тежки групови травматични преживявания не е напълно съответно, в действителност е напряко цинично. Вярно, че клишето гласи, че достоверният електорат на Движение за права и свободи е порядъчен, добре питомен и правилен на партийната заръка до дъно. И приема каквото му предложат. Но и тук има някаква граница на толерантност.
Скорошно проучване на „ Алфа рисърч “(от началото на декември м. г.) сподели нещо, изглеждащо немислимо до неотдавна. Избирателите на Движението, които нормално са с най-голям % на утвърждение за водачите си, са мощно разколебани във връзка с Пеевски. Доган се употребява с утвърждението на 12% на българските жители, при 60% отрицание. Делян Пеевски - с 6% утвърждение, 70% - отрицание. При Доган, както и при останалите партийни водачи, поддръжката идва главно от вътрешно-партийните среди (61%). Пеевски обаче получава от тях 26% утвърждение против 27% отрицание и 47% неутрални оценки (които напрактика отново могат да се одобряват като отрицание, само че от по-малко смелата част от анкетираните).
За да получи забележим израз това нехаресване, значи, че вътре в партията то е доста по-силно. И колкото и корпоративният интерес да му е благ, Доган не може да пренебрегне тези настроения, тъй като те елементарно могат да минат на последващо равнище в нещо немислимо до неотдавна – неодобрение, протест, разединение.
Пеевски в действителност е мъчно допустим като водач на Движение за права и свободи на толкоз доста равнища. Първото е електоратът на Движението. Следва и Турция, която въпреки всичко не е незначителен фактор и като спонсор на Движение за права и свободи. Българин отпред, без никакъв интерес от поддържане на връзки с Анкара, не е тъкмо най-хубавото решение. Свалянето на Мустафа Карадайъ от власт с изключение на и с цел да се оваканти поста за Пеевски, съгласно много тълкувания, имаше и обръщение към Турция, че Движение за права и свободи не желае несъразмерна непосредственост с нея, тъй като това пречи на „ евроатлантическата “ легенда на партията. Но и свръхдистанцирането също очевидно не е допустим вид.
Още едно равнище – Европа и Съединени американски щати. Как тъкмо с насъбрания дълготраен отрицателен актив, причинителят на едни от най-масовите митинги в новата ни история, олицетворяващият всичко, против което се бори, най-малко на думи, западният свят отива да вземем за пример в Брюксел и се развява като изтъкнат либерал? Той е ходеща имиджова вреда, най-малкото.
Всичко това дава на Доган и добра мотивация да покаже обществено – пред гласоподаватели, пред Анкара, пред Европа, КОЙ командва (поне видимо, дали действително е по този начин е различен въпрос) в Движение за права и свободи. Това е метод и да омекоти извънредно натрапчивото наличие на Пеевски напоследък. Вероятно е някакво отчитане, че манджата стартира леко да се пресолява с този облик на всевластния стопанин, който „ диктува “ какво да се прави на всички равнища и по всички въпроси. „ Феноменът “ публично все по-силно преигра с новия се облик и това също би трябвало да бъде смекчено.
Изборът на съпредседател в лицето на Джевдет Чакъров също е индикативен – правилен и дълготраен кадър на партията, без блестящо наличие, без тежки кавги към името му, европейски изцяло допустим, без лична позиция, без индикации, че може да бъде източник на напрежение или независима воля, без лидерски качества. Но напълно влизащ в облика на харесван от обичайния електорат на Движението политик – той е един от тях. Нещо, което Пеевски, каквото и да направи – да написа позиции, да дърпа конците подмолно, да раздава пари, да им се изяснява в обич, в никакъв случай на никое ниво няма да реализира. Така че Чакъров – с всичките си трофеи и без тях, има идеалните качества да бъде подставено лице, кукла на конци, съвършената марионетка. И олицетворението на опита за балансиране и въздържане за пред публиката на Пеевски.
Електорално Движение за права и свободи – макар тълкования на някои известни социолози, които величаят Доган, че с хода за Пеевски като партиен водач, се пробва да трансформира Движението в общобългарска партия, неетническа партия, демократична, европейска, западна и т. н., не може най-малко към този момент и с тези дейности да бъде променено. Избирателите му са две групи - етнически и правилен електорат, който понижава – поради емиграция и по-малко поради политическа равноправност, и да го кажем по-любезно – материално стумилиран електорат, който обаче няма никаква друга съпричастност към Движение за права и свободи – нито прочувствена, нито етнически обусловена, нито идеологически определена, нито лидерски стимулирана. Движение за права и свободи няма излъчването на „ ние ще ви спасим “, тя няма харизматичност, няма и същински партийно-идеологическа физиономия, която да притегля. Зад либерализма ѝ от „ Алиекспрес “ има само корпоративни ползи,подплатени в действителност с способен и отглеждан партиен уред и съчетани с политическата грандомания на Доган. Неетническа и общобългарска партия с сходен метод Движение за права и свободи може да бъде единствено на равнище партийно управление, там го е постигнала. Никъде другаде, още по-малко с Пеевски водач и сълидер.
В посланието на Доган го има това самопризнание в действителност, въпреки и завоалирано – Чакъров ще радва обичайния електорат, Пеевски ще уголемява неетническата сфера на въздействие на партията, както той си знае – най-много с материално подтикван ромски и различен обществено нуждаещ се електорат в места, които не се считат обичайни за Движение за права и свободи.
Най-вълнуващо, както наподобява, се оказа изречението на Доган за корпоративните ползи в партията – „ Движение за права и свободи е напът да се трансформира в корпоративна, платена, партийна организация ".
Според тълкувания, издържани в духа на пожелателното мислене, това демонстрира, че той желае да противодейства на разширяващото се въздействие на Пеевски, дори е съвсем като оповестяване на война, има разнобой, нещо се случва. Т.е. някак се дистанцира от Пеевски, като му назначава и опция.
Според други е предизвестие към някакви опити за частни предприятия, неодобрени от него, вътре в огромното предприятие ДПС.А думите на Пеевски от 26 декември, че Движението би трябвало да се върне при хората, били част от това говорене. Но даже и това покрай формалното подстрекателство обяснение съдържа признанието, че в партията не всичко е умерено.
Говоренето за корпоративна, платена, партийна организация мъчно може да се одобри като предизвестие към Пеевски, не е ориентирано натам. Може да е ориентирано към някакви евентуално опити за съревнование вътре в Движение за права и свободи, само че не е към Пеевски.
Подхвърляне на добре звучащи изречения въобще е запазен трик на Доган. Вечният лидер се развива във времето, би трябвало да се признае. Отдавна към този момент е скъсал с циничната искреност от времето на раздаването на порции, загърбил е все още и позата на популярен мъдрец от интервала си на „ морфичен резонанс “. Сега се заиграва с евроантлантически дискурс – демократични полезности, клейменето на корпоративна партийна организация. Прави го добре, въпреки и с известна насиленост. Публиката желае това да чуе, леко да я успокои, леко да я напрегне, с цел да търси скрити послания. И го получава.
Какво ще се получи с " двойното " ръководство на Движение за права и свободи - е въпрос на идващите месеци. Доган към този момент желае да премахне или най-малко да ограничи щетите от налагането на Пеевски в партията, което очевидно няма по какъв начин да не се случи. Партията, която е по-скоро корпорация. Ако желаеме да имаме вяра в положителното при започване на 2024 година, може да решим и че това е знак, че Пеевски е стигнал лимита на политическото си развиване и че неговото име и министър председател в едно фрази няма да ги чуваме повече.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ